Дни преди Върховната административна прокуратура (ВАП) да обяви, че повишаването на цените на винетките е незаконообразно, от регионалното министерство се похвалиха, че от началото на 2016 г. са продадени 100 000 стикера повече и съответно са постъпили 60 млн. лв. повече приходи в сравнение с предишната година.
Какво ще стане сега, ако винетката бъде обявена за незаконна от Върховния административен съд? Ще върне ли държавата на шофьорите разликата от 30 лева между новата и старата цена на най-масовия стикер за лека кола и кога може да стане това? Ще върне ли също така близо 400-те лева разлика, платени от превозвачи за винетки на стари автобуси. Да не забравяме, че при тях поскъпването бе най-шоково – от 684 цената стана 1050 лв.
Становището на ВАП от миналата седмица предизвика гореща задочна полемика между юристи и АПИ. Представителите на държавната пътна агенция защитиха законността на цените и обявиха, че при тях не стои на дневен ред да връщат пари, защото процедурата по промяната на Тарифата за винетните такси била спазена.
От Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи, които участват в оспорването на цените на винетките в съда, обаче цитираха публично в национален ефир закона. Според тях „задължението на всеки административен орган, чийто акт е бил отменен, е да възстанови предходното положение и да преуреди спрямо последния законообразен акт”.
От сдружението смятат още, че идеята на регионалното министерство и АПИ е „самофинансиране“ на поддръжката на републиканската пътна мрежа чрез по-скъпи винетки, което пък противоречи на Закона за пътищата (ЗП). В чл. 43, ал. 1 от ЗП се казва следното: „Изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на републиканските и общинските пътища се финансират със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от международни финансови институции”.
На 14 юли се очаква да излезе решението на тричленен състав на ВАС. Ако някоя от страните след това реши да обжалва, окончателното решение трябва да стане ясно чак през ноември.
Каквото и да е то, едно е ясно – ще караме с по-скъпи винетки. Дори през ноември съдът да отреди в полза на шофьорите, регионалното министерство ще си прецизира процедурата и пак ще предложи по-скъпи стикери, които вече няма как да бъдат оспорени в съда.
Причината е, че цената не е вдигана цели осем години – време, през което заплатите са скочили, а цените още повече. Респективно, увеличава се и размерът на средствата за поддръжката на пътищата, които няма откъде да дойдат, освен от нашия джоб.
Още през 2004 г. немска фирма, консултирала навремето пътната агенция за стикерите, е предложила цената да се вдига всяка година с по 10 лева, за да няма в един момент шоково поскъпване. Властите обаче са предпочели да задържат ниски нива и затова сега се случи този удар по джоба.
АПИ иска три пъти повече пари за поддръжка
В България автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първокласната, второкласната и третокласната мрежа са с обща дължина от 20 000 км. Към края на 2015 г. 41 % от републиканската пътна мрежа са били в добро състояние, позволяващо нормално шофиране, а 27 на сто % от РПМ – в средно състояние. Останалите 32 % са в лошо състояние, посочват от АПИ.
Пътната агенция иска годишно минимум 650 млн. лева за поддръжка, ремонт и цялостна подмяна на асфалтови пластове, за да бъдат приведени всички пътища в съотвествие с европейските стандарти.
До преди увеличението в края на 2015-та се събираха по 220 млн. лева от продажба на стикери, а реално в бюджета влизаха към 190 милиона. По линия на социалното подпомагане агенцията раздава и близо 190 000 безплатни винетки на хора в неравностойно положение.
В същото време за зимно поддържане са били отделяни 60 млн. лева, а за неотложни ремонти за след зимния период – към 30 милиона. Отделно по около 50-60 милиона са планирани за превантивни ремонти и още 12 милиона – за аварийни дейности. Тоест общо около 150 млн. лева са се харчели само за текущ ремонт и зимно поддържане.
Ясно е, че при старите постъпления няма как да се поддържа в идеално състояние цялата пътна мрежа. От АПИ заявяват, че приоритетно се ремонтират пътищата с най-натоварен трафик – там, където ползите на гражданите, бизнеса и икономиката са най-големи. Най-трагично е положението по третокласната мрежа, която от години е в най-голяма степен недофинансирана и поради това характеристиките ѝ не отговарят на изискванията.
Проблемът у нас е и друг – че докато се направи един участък, зейват пропасти в съседния. Една от причините е, че се ремонтира рядко, а по-лошото е, че се прави некачествено. В крайна сметка прави са хората да се ядосват като казват, че плащат по-скъпо и пак си трошат колите в ямите.
Чудно е все пак какво би се случило, ако пътната агенция получи бюджет с колосалните 650 милиона лева? Повече от ясно е, че за да има някакво устойчиво подобрение трябват повече пари. Дали обаче ще караме по гладки като тепсия шосета и магистрали? Едва ли! Доказателствата са в онези отсечки по новите магистрали и първокласни пътища, които пропаднаха дни след рязането на лентичките. Просто такъв е нашият стандарт в пътното строителство.